Твоят ум може всичко

Твоят ум може всичко
Създадена на: 28 Ян 2016
Написана от

На нито едно дете не трябва да се казва, че е глупаво или че нищо не може да постигне. Всички имат потенциал и затова е необходимо на всяко дете да се даде възможност да реализира този потенциал.
Повечето деца изпитват страх, стрес, притеснение и не малко от тях досада, когато стане въпрос за учене.



Ето някои ключови бариери, които пречат на успешното учене:

1. Неохотният ученик
2. Умствените блокажи пред ефективното учене
3. Остарели техники и методи на учене
Днес ще разгледаме първата бариера – неохотният ученик

В тази категория попадат повечето деца, които съвсем не са слаби ученици. Те имат правилно отношение към учебния процес, искат да учат, да се развиват и т.н.

Всички те прилежно подреждат бюрото или учебния кът с учебниците и тетрадките за следващия ден.
Емоционалната им нагласа в този момент е за учене. След тази подготовка обаче те решават да си поиграят на телефона или таблета или да звъннат на някое приятелче.


Доволни са от първата стъпка (тя никак не е маловажна) и решават да се позабавляват няколко минути. В това време ентусиазмът за учене намалява, макар и съвсем малко. Минават тези минути и те се залавят за учене. Този път избират предмет, търсят домашното, което трябва да подготвят. Тук правят голяма грешка, защото първо се учи урокът, а след това домашното. Тази грешка им отнема повече време от необходимото. Започват да учат урока, но в този момент стомахът сигнализира, че е гладен, а пък имат няколко “екстрички” от училищната лавка, които ще си хапнат с удоволствие, след което започват пак да учат.

Желанието за учене се завръща, но децата поглеждат часовника и виждат, че е станало време за допълнителните занимания (спорт, танци, езици, частни уроци и др.)

Всичко е платено предварително и те се приготвят за тях. Всички са убедени, че като се върнат, ще научат много добре.

След занималнята обаче, децата се забавят малко с приятели и закъсняват. Времето нахално върви напред и не им дава възможност да си починат. Сядат да учат отново, но вече са уморени, затормозени и затова научават набързо, с мисълта, че утре ще си научат по-добре и тези уроци.
На следващия ден ситуацията е почти същата. И така ден след ден, седмица след седмица, децата получават само периферни знания.

„Навиците, придобити в детството, не просто имат значение, те са в основата на всичко” – Аристотел.

Причината е, че децата нямат навици да учат, да се организират, да се концентрират и затова непрекъснато се разсейват. Трябва да се създават тези навици. Децата нямат вина, просто ние не сме ги научили.

Голяма част от родителите започват да учат със своето дете – пак грешка. То трябва да учи само, за да се научи да постига целите си само, а не някой да му ги осигурява.

При това учене с друг (родител, баба, дядо и др.) детето става зависимо от тях и остава с убеждението, че само нищо не може да направи.
Ооо да! Всичко ще му се осигури, защото то не може. Всъщност сме спрели развитието му...

Започнете заедно да организирате деня му и най-вече процеса на учене. Кога да започне да учи, кога да направи почивка, от кой предмет да започне и т.н.
Организирайте заедно различни дейности, подредете ги по приоритет и следете за изпълнението им.
Организираността трябва да бъде умение на детето, а не мъчение. Този навик започва да се създава още когато детето е малко. Ако е по-голямо, процесът ще бъде по-дълъг, но не невъзможен. Това умение е много важно за успехите на детето в живота.

Поговорете със специалист за методиките на учене по различните предмети. Сверете си часовниците, да не би с Вашата помощ да обърквате детето.

В някои случаи то се справя само без консултант-специалист, но винаги ще си остане на училищно ниво, т.е. както казва Филип Рос „... няма да надскочи нивото на аматьора.”

Вярно е, че инвестицията в образованието е скъпа и дълга, но когато тя е успешна за Вашето дете, докъде ще полети то!

Искайте за Вашите деца не добро, а подходящо образование. Работете върху навиците, уменията, които ще направят децата Ви комуникативни, креативни, борбени, самостоятелни, смели, дръзки и оцеляващи!
За тези навици трябват знания и още нещо повече от знанията. Неподплатените знания създават деца-енциклопедии - всичко знаят, но нищо не правят.

„Пламенният разум, съчетан със здрав разум и упоритост, е качество, което най-често води до успех” – Дейл Карнеги

из „Твоят ум може всичко” – Тони Бюзан